Флора и растителност

Странджа е една от най-интересните във флористично отношение планини в Европа. Особеното географско положение на планината и климатичните фактори, обусловени от него, както и палеонтологично й минало са причина в планината да се срещат флористични елементи, съчетанието на които е уникално за континента. Планината представлява растителен оазис, в който се срещат растения от умерения пояс, от Предна Азия, Кавказ и от Средиземноморието.

В планината са установени 1670 вида от висшите растения. В състава на флората й са установени 49 реликтни вида, някои от които са едификатори и доминанти, 56 – редките и 10 – застрашените като странджанска боровинка, кримски чай, странджански дъб. Над 70 вида от 700, включени в Червената книга на България, се намират само в Странджа и по крайбрежието.

В Странджа се наблюдава инверсия в географската диференциация на дъбовите и буковите екосистеми. Тук дъбът расте по билата, а букът заема ниските и влажни долове. Това явление е свързано с климатичните фактори, своеобразието на релефа и др.

Географските и климатични особености на Странджа планина са предропределили специфичните характеристики на вегетацията, която представлява един интересен конгломерат от европейски, черноморски и кавказки видове, различаващи се по своя произход, биологични особености и ниво на развитие. Те се поделят на четири основни типа растителност: крайбрежни гори, блатиста и дюнна растителност; формации от горун и източен бук с вечнозелени храсти; гори от източен бук във високопланинската област (500-700 м); ксеротермични източнобукови формации с или без останки от средиземноморска растителност. Без съмнение източният бук е доминиращия тип дърво в Странджа планина. Има също така дъбови гори, които заемат 7% от залесената площ. Горите от източен бук, както и дъбовите формации в Странджа планина, са с непроменено съотношение и състав, което е много рядко в Европа. Иглолистните гори, които могат да се видят разпръснати в дъбовите и буковите гори като отделни формации (10% от общата залесена площ), са изкуствено въведени в по-късен период.

Растителната покривка в района е формирана предимно от широколистни дървесни видове. Сред горската растителност централно място заемат екосистемите на благуна, цера, косматия дъб, обикновения и келявия габър. Специфични са горите на източния бук и източния горун, които се срещат предимно на свежи месторастения. Източния бук заема до 12 % от площта на горите в Странджа. В буковите формации с вечнозелена растителност се срещат уникални за Европа видове като странджанска зеленика, странджанска боровинка, джел, странджанско вълче лико, лавровишня и др.

В подлеса на източнобуковите, източногоруновите и благуновите гори е разпространена вечнозелена понтийска растителност (странджанска зеленика, лавровишня, пирен, калуна и др.), която им придава своеобразен облик и неповторимост. Характерен дървесен вид е и лъжникът или странджански дъб (Q. hartwissiana), чийто ограничен ареал в страната подчертава неговата реликтна природа.

Силно изразено е участието на южноевксински флорни елементи и южноевксинска растителна покривка. Основни южноевксински и колхидски видове тук (освен източен бук) са странджанска зеленика (Rododendron ponticum), мъртвокоприволистно подъбиче (Teucrium lamifolium), странджанско бясно дърво (Daphne pontica), странджанска боровинка (Vaccinium arctostaphylos), чашковидна звъника (Hypericum calycinum), цариградски нахут (Cicer montbretii), лавровишня, кримско зарасличе (Symphytum tauricum), източен лопох, форскалева какула (Salvia forskaohlei).

Край реките и влажните места са характерни така наречените лонгозни, периодично заливани гори с доминиране в тях на полски ясен и по-рядко на полския бряст, черната елша и на места на летния дъб, дръжкоцветния дъб, странджанския дъб, обикновения габър, бялата топола и др. Особено характерни са вечнозелените дървесни лиани – скрипката, гърбачът, листопадните дървесни лиани като видовете повет, дива лоза, тревистият лиан – хмел и др. За тревната покривка са характерни битинският синчец и други видове растения.

Реликтни видове

Реликтите са видове, които са били широко разпространени през миналите геологични епохи. В Странджа се срещат 64 реликтни вида, като седем от тях се срещат в Европа единствено тук – зеленика, странджанско бясно дърво, кавказка боровинка, лъжник, колхидски джел, чашковидната и багрилна звъника.

Ендимични видове

Ендемити са видове, разпространението на които се ограничава само в отделен район (географска област, страна и т.н.). България е четвърта в Европа по относителния дял на растителните ендемити – около 9-10% от семенните растения. Ендемитите наброяват 56 вида, като търиловото великденче и йордановото подрумиче се срещат само тук в целия свят. Уникални за Черноморско крайбрежие са калиакренското плюскавиче и лепидотрихумът, а уникални за балканите се 40 вида, сред които например странджанското сапунче.

Природозащитен статус:

• застрашени на световно ниво 4 вида растения, като например търилово великденче и йорданово подрумиче;
• застрашени на европейско ниво 11 вида, сред тях: бясно дърво, странджанско подъбиче и др.;

Типични представители на растителната покривка по Черноморското крайбрежие са:

черноморското плюскавиче (Silene euxina) – среща се в защитена местност “Велека”, защитена местност “Силистар”

 

мащерково плюскавиче (Silene thymifolia),

 

черноморския хипекоум (Hypecoum ponticum),

 

и ендемичният за Черноморското крайбрежие Българска ауриния (лепидотрихум) (Lepidotrichum uechtritzianum)

 

По устието на р. Велека е разпространена жълтата водна роза – бърдуче (Nyphar lutea), по р. Резовска – странджанско сапунче (Saponaria strajensis), морско зеле (Crambe maritima), крайморска люцерна (Medicago marina). Рядко около Синеморец се среща крайбрежния астродаукус (Asrodaucus li Horalis), блатното кокиче (Leucojum aestivum) – около Велека и Силистар, пясъчната лилия (Pancratium maritimum) – между Ахтопол и Резово и блатната перуника (Iris pseudacorus).

 

Горите на Странджа

Горите на Странджа са богати с вековни, монументални дървета от горун, благун, лъжник, габър, източен бук и цер. Те са разпръснати из цялата планина и вдъхват уважение с издръжливостта и силата си.

В резерватите Узунбуджак, Тисовица и Витаново са запазени горски масиви с диаметри на дърветата от 80 до 120 см. Букови дървета с дебелина 150-200 см. Растат в горите край Кости, Бръшлян, Стоилово, по Арабаджа баир и Керван сарай. Впечатляващи, грамадни дървета от странджански дъб растат в скалите на карста от Визица до Бяла вода и от Близнак до Малко Търново. Грамадни дъбови, букови и церови дървета съжителстват в смесената гора край Казаков вир.

Странджански дъб
Странджанския дъб достига възраст над 500 години и диаметри от 1.5–2.0 м

Природната забележителност „Странджански дъб – местност Свети Илия” е разположена е на около 2 км западно от село Кости. Първоначално обявена за защитена (1974г.), с цел опазване на находище на странджански дъб-лъжник. Част е от природен парк „Странджа” и от защитена зона „Странджа” по Директивата за птиците от Европейската мрежа Натура 2000. Местност „Свети Илия” представлява група от 14 величествени вековни странджански дъба (лъжници), намиращи се в култовата кория.

Източен бук (Fagus orientalis)

Дървесен вид от семейство Букови. Ареалът на източния бук обхваща Югоизточна Европа, Мала Азия и Кавказ. В България се среща в Източна Стара планина, Странджа и по ниските части на Източните Родопи.

Източният бук е по-топлолюбив е по-влаголюбив от обикновения. Разлиства се около две седмици по-рано и расте в долния пояс до 700 – 800 м н.в.

Тис (Taxus baccata)

Тисът е високо, иглолистно дърво с гъста корона. Той е най-сенкоиздръжливото иглолистно дърво в България. В миналото е било често срещано дърво в Странджа, но към момента, поради масово изсичане за стопанско ползване има само 5 находища на тис в българската част на планината, едното, от които е резерватът Тисовица. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие

 

Зеленика (Rhododendron ponticum)

Това уникално, ценно, рядко и защитено растение оцелява само в Странджа. В Азия го има в Турция, Ливан, Грузия, руското черноморско крайбрежие на Кавказ, в някои райони от Хималаите, в Афганистан, северен Пакистан и Таджикистан. Rhododendron ponticum по принцип обича полусенчести места с висока въздушна и почвена влажност.

Смята се, че растението има халюциногенно въздействие върху човека, както и медът, получен от паша на Rhododendron ponticum, ако се консумира в по-големи количества и скоро след изваждането му.

 

Странджански храсталаци от пирен (Erica arborea) и калуна (Calluna vulgaris)

 

Странджанска (кавказка) боровинка.

Едно растение което представлява интерес за всички местни и гости на Странджа е прочутата странджанска боровинка, известна още с името кавказка, която има същите вкусови и лечебни качества като черната боровинка. Клончетата са с гладка кора. Листата са яйцевидни, почти приседнали, с назъбен ръб и остър връх. Цветът в удължено-фуниевиден, бледочервен. Плодът е тъмносин. Среща се само в Странджа и в Кавказ. Достига 3 метра височина. Растението е под защита на Закона за биологичното разнообразие и се среща само в сенчестите гори.

 

Странджанско великденче – единственото в света

Търилово великденче (Veronica turrilliana) или Странджанско великденче, това красиво цвете може да се види единствено в Странджа. Не вирее никъде другаде по света. То е многогодишно тревисто растение. Цветовете му са лилаво-сини със светложълт пръстен в средата.

 

Лавровишня (Laurocerasus officinalis)

 

Реликтен вид, представител на понтийско-евксинската растителност в изтонобуковите гори на Странджа. Вечнозелен храст с дебели, лъскави листа. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу са по-светли. Цветовете му са бели, събрани в гроздове. Цъфти май-юни. Плодът е черен, костилков, узрява през юни. В буковите гори, храстите на лавровишнята са обикновено със стелещи е по земята клони, образуващи непрекъснато покритие върху почвата. В отворени пространства, лавровишнята пораства до малко дърво с височина до 3 м.

 

Колхидски джел (Ilex colchica)

Вечнозелен храст или малко дърво с височина до 6 м и диаметър а стеблото до 10 см. Участва в подлеса на странджанските източно-букови гори заедно със зеленика, лавровишня и странджанска боровинка. На светли места цъфти и носи плод. Клоните, които се стелят по земята се вкореняват и така често се образуват гъсти бодливи храсталаци. Листата и плодвете на джела са отровни. Защитен вид.

 

Понтийско Бясно дърво (дафне) (Daphne pontica)

Вечнозелен храст с изправени или полегнали стъбла, достигащи до 1 м. височина. Най-често расте на малки или поголеми туфи по краищата на гората и по открити, захрастени пространства. Среща се по цялата теритария на Странджа. Най-много се среща при по-висока надморска височина към централното било на планината. Отровно растение е. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.

 

Чашковидна звъника (Hypericum calycinum)

Малко, вечнозелено храстче с височина до 50-60 см., с твърди, кожести, отгоре лъскавозелени листа, разположени върху разклонени, полувдървени, многогодишни стъбла. Цветовете са яркожълти, привлекателни. Покриват почвата под дъбовите насаждения с плътен цветен килим в началото на лятото. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.

Орхидея

Най-известни сред странджанските са – салепите – маймунски, дървеницов, пеперудоцветен и тризъб; обикновен, пурпурен и торбест дланокореник; анакамптис и двурога пчелица.

Билките в Странджа

В Странджа се срещат и много редки и интересни билки. Можете да се насладите на познавателен маршрут «Билките на Странджа», минавайки по който можете да видите (в зависимост от сезона): сладка папрат, мента, хвощ, незабравка, бръшлян, мащерка, бял и жълт равнец, синя чубрица, жълт кантарион, еньовче, репей, коприва, ясен, глог и много други. (Източник www.strandja.bg)

• По влажни сенчести места се срещат сладка и мъжка папрат, дебрянка, дълголистна мента, хвощ, горска пищялка, незабравка, бръшлян и др.
• По сухи, варовити терени растат по-топлолюбиви билки като мащерка, вратига, бял и жълт равнец, миши уши, полска белоочица, синя чубрица, жълт кантарион, лечебен камшик, еньовче и други.
• По буренливи места най-често се срещат тревист бъз, репей, коприва, синя жлъчка, мехунка, лечебна върбинка и други. От дърветата и храстите, които се използват в народната и официалната медицина, са установени дрян, липа, шипка (кучешка роза), смрадлика, ясен, глог и други.

 

Кримският чай от Странджа (Sideritis syriaca, S.taurica)

Малко известният кримски чай с нищо не отстъпва на известния у нас и в чужбина „мурсалски“, за който се твърди, че го пиели даже американски и руски космонавти по време на подготовка. Кримският чай е едно от чудесата на Странджа. Билката е ендемит или иначе казано – вид, който расте само на едно място в света. Цъфти в жълто, а семената й узряват в края на юли. Чаят от нея има антиоксидантен ефект и съдейства за намаляване на риска от редица ракови заболявания, от високо кръвно, атеросклероза, сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт, хвалят го местните.  Кримският чай е билка с многострано въздействие за тонизиране на организма и стимулиране на имунната система.

Кримският чай е многогодишно тревисто растение, което расте по варовити скалисти терени. На юг от Малко Търново в турската част на планината кримският чай е по-често срещан по карстовите скалисти пространства и масово се бере и продава като изсушени цветове на пазара в Къркларели.

 

Жълт кантарион (Hypericum Perforatum)

Жълт кантарион са голямо семейство растения. Около 370 вида от рода кантарион съществуват в цял свят с различно географско разпространение. Жълтият кантарион е широко известен като средство за билково лечение при депресия.

 

Бял равнец (Achillea millefolium)

Белият равнец е многогодишно тревисто растение, достигащо до височина 50 cm. Листата му са нарязани с линейно заострени листчета, а съцветията – плоски, съставени от няколко дребни цветове. Билката цъфти през месеците от май до септември. Среща се в тревисти места при надморска височина до 2000 м.

Смрадлика (Cotinus coggygria Scop.) е една от билките със силно изразен антибактериален ефект, позната ни от рецептите на старите хора. Лечебната мощ на това растение е позната от хилядолетия. Вълшебната смрадлика или както е известна в бабините тефтери – тетра, успява да излекува дори ухапаното от вълк. Приложена външно, тази билка успокоява възпалителните процеси не само по повърхностния слой на кожата, но и такива, които засягат по-дълбоките пластове. Билката вирее по скалисти склонове със суха почва и обикновено е на храсти, достигащи до височина 4 метра. Тя цъфти в края на август месец и в началото на септември.

 

Мащерка (Thymus vulgaris L.)

Мащерката е многогодишно тревисто растение с пълзящо стъбло и вечнозелени листа с овална форма. Цветовете са бледорозови до червени. Съществуват много близко сродни видове и форми на мащерката. Растението мирише много приятно и се използва за лечение на кашлица.