Единствено в Странджа има терциерни реликти – това са видове съществували преди повече от 2 милиона години, които са запазени и до днес. Специфичният климат и географското местоположение на планината – своеобразен мост между Европа и Азия, са причина в Странджа, единствено в Европа, да се съхранят след последния ледников период множество терциерно-реликтни растителни видове и гори с присъствие на вечнозелени храсти, характерни за природата на Кавказ, Колхида и Черноморското крайбрежие на Турция.

В Странджа се срещат уникални растителни видове като Странджанската зеленика. На територията на планината се намират Природен парк “Странджа“- най-голямата защитена територия в България, като повече от 80% от територията й е заета от гори, резерватите „Узунбоджак“, „Лопушница“, „Силкосия“ и „Аркутино“, а в турската част е забележителен Биосферния парк „Иниада“.

Природен парк „Странджа“, обявен през 1995; площ 116 136,2 ха – най-голямата защитена територия в България; 5 резервата („Узунбуджак“, „Силкосия“, „Витаново“, „Тисовица“ и „Средока“); защитени местности; около 93 000 ха гори; пасища, работни земи, пещери, морски клиф, дюни, естуари; гори от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и др.) и субевксински гори от благун, цер и източен горун; богата флора (1665 вида), десетки реликтни и ендемични растения. 99 ендемични вида безгръбначни животни; най-богатата гръбначна фауна в българска защитена територия – 263 вида. В Странджа планина растат над 1600 вида растения, като има десетки реликтни и ендемични растения, сред които най-популярна е странджанската зеленика (Rhododendron ponticum), има стотина вида безгръбначни, които се срещат само тук, и над 250 гръбначни животински видове. В планината се срещат вълци, диви котки, чакали, зайци, сърни, диви прасета. В планината живеят много видри. В Странджа планина се срещат над 250 вида птици, като 17 от тях са вписани в Червената книга на България. В защитените територии се пазят гнездата им.

Биосферният парк Инеада обхваща обща площ от около 130 000 хектара, разположен между 41o55 ‘и 42o34’ северна и 27o21 ‘и 28o05’ изток. В него са разположени 25 села, като Малък Самоков, Sergen, Yenice и Kıyıköy са класифицирани като градски населени места, а останалите като селски населени места. Общият брой на населението в рамките на на бъдещият Биосферен парк обхваща 18000 жители. През 1992 г. по време на конференция на европейските министри на околната среда, проведена в Люцерн (Швейцария), Странджа планина се определят като една от петте най-важните области в Централна и Източна Европа за опазване на европейското природно наследство. Биологично, Странджа планина представлява западния край на флората Euxin, като елементи варират и от южния край на видовете Прибалкански и Средна Европа. Йълдъз Dağları (Istranca Dağları) и Инеада Longos са две от национално значение местообитания за растенията (ВМР) в рамките на на които трябва да се изгради Биосферния парк. Фауната в тази част е характерна за средните европейски видове фауна. Местоположението и на Биосферата по западния бряг на Черно море се намира в рамките на един важен и основен път за палеарктичните мигриращи птици. Тук също са налични много третични реликти сред растителните и безгръбначните видове, въпреки че безгръбначната фауна е все още слабо проучена.

Обширната област на турската част също съдържа много карстови образования. Скорошно проучване показа, че в двадесет и шест пещери са документирани 40 безгръбначни пещерни животински видове, от които три се смятат нови за науката (два вида паяци – Araneae и един псевдоскорпиони – Pseudoscorpionida). Като допълнение към това се оценява, че около 42 хиляди прилепи използват много от тези пещери и като убежища. Четири от пещерите (Tirfez, Kuru, Pestilin, и Ceneviz) съхраняват значими археологически находки.

Флора в Странджа		Фауна в Странджа