Геология и Геоморфология

Странджа принадлежи към Средногорието – това е преходна област между младите алпийски образувания на север (Стара планина) и стария Тракийски масив на юг (Родопите). Смята се, че по западната граница на Странджанската област минава т. нар. Маришки шев.

Скалният състав на планината е представен от магмени скали – габро, диорити, монцонити, гранит и др., в които са формирани находища на полиметални руди. От дълбока древност до ХХ век тук са добивани медни и желязни руди, промивано е злато. Тези скали  изграждат по-голямата част от бреговата ивица на планината. От морския бряг към вътрешността й може да се види многообразие от седиментни скални  разновидности – туфи, туфобрекчи, андезити, пясъчници гнайси и шисти.

Планински масив в България и Турция, част от Преходната блоково-разломна област. Издига се между Бургаската низина, Черно море и Източна Тракия. Ясно очертани 3 била (Южно, Гранично и Босна). Най-високо е Южното било (посока северозапад-югоизток), изцяло в турска територия (връх Голяма Махиада, 1035 м). Граничното било се очертава от долините на Резовска река и Велека (връх Голямо градище, 710 м). На североизток е ридът Босна (връх Папия, 502 м) с разклоненията Росен баир и Медни рид. Странджа е изградена от стари (главно палеозойски) метаморфити и гранитоиди и от метаморфозирани триаски и юрски седименти. Планината е хидрографски възел – от Странджа извират Велека, Резовска река, Факийска река, Ропотамо, Дяволска река – България; Ергене -Турция.

Релефът на Странджа е хълмист и нископланински. Странджа е старонагъната планина. Интересното при нея е, че тя се намира бърху водно ребро между Европа и Азия. Структурта й на места е силно пореста. Установени са угаснали вулкани (вр. Голямата Папия – 502 м). В резултат на това геоложко минало днес наблюдаваме карстов тип релеф – изключително живописен и интересен. Различните му форми – кари, въртопи, каверни, различни по големина и сложност могат да се видят по цялата планина. Стръмните врязани долове, заоблени била, сипеи и пропасти са характерни за Странджа. Това я прави опасна въпреки ниската й надморска височина. Геоморфоложките процеси продължават и днес – крайбрежието потъва с няколко мм годишно, а вътрешността се издига.

Върхове на Странджа

Планината е ниска, но речните долини са дълбоко всечени в ридовете, което създава чувство у всеки посетител, като че се намира из дебрите на много по-висока планина. Първенецът на Странджа е връх Махиада (1031м), който е разположен в турска територия. Най-високият български връх на планината е Голямо Градище (709 м). Най-високите върхове на Странджа (България) са: Кервансарай – 632м край с. Сливарово, Свети Илия – 563м край с.Бръшлян; Гарваница – 623м край м.Качул; Голямата Папия – 502м до с. Кости; Ехекчиите – 492м; Босна – 454м; Батак чешма – 509м; Кривата поляна – 589м; Арабаджи баир – 709м; Койчов баир – 622м; Кенарджа – 547м; Голямата могила – 602м и др.

В турската част на планината по-значими върхове са: Fatmakaya Tepesi (901 м), Sivritepe (851 м), Kaletepe (846 м), Dalyantepe (725 м), Bocalar Tepe (680 м), Karakoltepe (719 м), Yeltepe (618 м), Çavuştepe (726 м), Topkoru Tepe’dir (592 м).

Странджа планина представлява великолепна гледка – тучни зелени гори, които покриват билата на планината, за които е характерен вълнообразният релеф, и разкошни зелени поляни. В Странджа планина растат предимно букове и дъбове, но се срещат и много други видове дървета, сред които иглолистни.

Реки и води

Интересни геоморфоложки процеси в крайбрежната територия на планината. В резултат на негативни движения приустиевите части на реките за залети. Техните лимани са отделени от морето с пясъчни коси. Археологични проучвания показват, че от началото на неолита до днес крайбрежието е потънало с с 10 м. (т.е. нивото на морето се е повишило с 10 м.) Реките на територията на Странджа принадлежат към Черноморския водосборен басейн. Това е едно от редките места в Европа с речна мрежа, запазена в естествен вид. В Странджа планина извират множество  реки. Това са река Ропотамо, Велека, Дяволска река и Резовска река. През българска територия протичат изцяло или частично още реките Младежка, Айдере, Факийска, Изворска, Дуденска, Стръмница, Еленица и други. Останалите водни ресурси са концентрирани в западния карстов регион, където има над 120 извора. Изворите около Малко Търново имат най-висок дебит – 398 л/сек. Местните хора вярват, че водата им е светена и притежава целебна сила. Според някои легенди най-голяма лековита сила има изворът, който се намира до село Граматиково – Голямото Аязмо.

Река Велека е най-дългата река в Странджа. Води началото си от множество карстови извори в близост до гр. Ковчас, Турция. За този участък на реката е характерна висока залесеност и липса на значителни корекции. В България р. Велека развива речната си мрежа между Граничния рид (Резовски рид) на юг и рида Босна на север. Река Велека се отличава с най-добре развита от всички странджански реки приточна система. Левите притоци са повече на брой и по-многоводни от десните. Те се спускат по южния склон на рида Босна. Дължината на р. Велека е 147 км, а водосборната площ на реката на българска територия е 994.8 км2. Басейнът има изтеглена в посока запад – изток продълговата форма, която благоприятства бързото оттичане на валежите и формиране на големи по обем високи вълни в оттока. Поречието на р. Велека има малка средна надморска височина — 311 м. По-значителната част на водосбора е с надморска височина от 300 до 600 м. Река Велека навлиза в България с красив скалист пролом с много меандри между село Моряне и местност Петрова нива.

Резовска река, известна в Турция под името Паспалдереси, извираща от най-високата част на Странджа, източно от гр. Ковчас. След с. Паспала, Турция, е гранична река между България и Турция. Тече главно на изток в дълбока долина и се влива в Черно море чрез лиман. В средното и долното и течение са образувани редица меандри. Долинните склонове на Резовска река са обрасли с дъбови гори. Дължината ѝ е 112 км със 738 км2 водосборна площ, от които 183.4 км2 в българска територия. Най-големият ѝ приток е р.Велика (в Турция). По-важни притоци на р.Резовска в българска територия са р. Делийска и р. Дълбокия дол. През 80-те години е извършена корекция при устието на реката поради спорове за шелфовата зона с турската страна. В хидроложки и хидрографски аспект Резовска река, като гранична зона, е слабо изучена.

 

Река Ропотамо

Ропотамо (на гръцки: Ροπόταμος, Ропотамос) е река в Югоизточна България, област Бургас – преминава през общините Созопол и Приморско и се влива в залива Ропотамо на Черно море. Дължината ѝ е 48,5 км. Площта на водосборния басейн на Ропотамо е 249 км2. Реката е със среден годишен отток от 1,128 м3/с при село Веселие, като максимумът е през януари и февруари, а минимумът – август. Река Ропотамо се образува от сливането на двете съставящи я реки Росенска река (лява съставяща) и Церовска река (дясна съставяща) на 42°18′41″ с. ш. 27°37′21″ и. д., на 23 м,н.в., на 1,4 км южно от село Веселие, Община Приморско. За начало на Ропотамо официално се приема Церовска река (наречена така на село Церово или Старо Паничарево, която извира от странджанския рид Босна, на 400 м н.в., на 500 м югозападно от връх Босна (454 м). По-голямата част от долината на реката е лонгоз с гори от дъб, ясен, бряст, габър и други. В реката живеят много рибни видове – шарани, речен кефал и други. Около устието на Ропотамо се е образувал дълъг и широк лиман, ограден от Черно море с пясъчни коси. Лиманът е плавателен за малки съдове и по него плуват екскурзионни корабчета. Река Ропотамо е особено известна с нежните си водни лилии. Природата тук е спираща дъха с изобилието на растителни видове и фауна, впечатляващи скални образувания (като т.нар. Лъвската глава, лежаща на десния бряг на реката и малки пещери. Районът на река Ропотамо е дом на над 100 екземпляра от Червената книга за застрашени видове, поради което е обявен за природен резерват Ропотамо през 1940 г. Със своята площ от около 1000 хектара, това е и една от най-големите защитени местности в България. Тук се намира най-високата пясъчна дюна на Балканския полуостров. Съгласно закона за защитените територии резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас. Огромен проблем в тази защитена територия е наличието на незаконно рибарско селище в района на устието на реката, където биват построени десетки незаконни колиби.

Младежка река (Старото й име е Тъмна река) е ляв приток на Велека и е дълга 40 км. Карстовите й извори се намират в близост от село Младежко (от където идва новото й име) и са обявени за природна забележителност. Тече в гориста долина на юг от босненското било и се влива във Велека в местността Тракийски лагер. Частично пресъхва в долната си част при сухо време.

Основните реки в турската част на Странджа са:

Река Ергене започва от връх Каратепе в източната част на Странджа. Тя минава през земите на Сарай и Чорлу. Северно от Муратли се слива с река Чорлу и тече в посока Къркларели. После се слива с река Мерич близо до Сарикали област Одрин.

Река Чорлу започва източно от Черкезкьой. По течението си в нея се сливат много реки като Паша, Мармарачик и Кютюклу. Слива се с река Ергене северно от Муратли. Реката почти пресъхва през лятото и става пълноводна през зимния и пролетния сезон.

Почви

Поради климатичните, геоложките и геоморфоложките дадености, в Странджа са се оформили разнообрази видове почви. Преобладават канелените почви, следвани от специфичните за планината жълтоземни и лесивирани почви. Около реките са наблюдават торфено-блатни, ливадно-блатни и алувиално-блатни почви. В крайчерноморкия район се срещат отделни петна от засолени почви, крайморски пясъци и дюни.