Разпростира се на голяма площ – 1546.3 ха от землищата на селата Звездец, Бръшлян и Стоилово. Обявена е с цел запазване на старите дъбово – букови гори и живописния каньон на р. Велека. Обхваща средното течение на река Велека, където реката преминава през карстов район и образува множество меандри.

Само на два километра от Малко Търново се намира местност Пропада, където има 70 пръснати могили, част от тях разграбени от иманяри: гробни камери изградени от големи каменни плочи, куполна и двускатна гробници. От направените датировки се стига до извода, че комплексът е действал като „град на мъртвите“ в продължение на 8 века през елинистичната и римска епоха.

Той се намира в землището на селата Българи и Кости, община Царево, на 2 км северно от Кости. Пътят, който тръгва от отбивката на главния път 99 (Царево - Малко Търново), който води до село Кости, минава през средата на резервата.

Обявен е за резерват през 1933, за да се защити смесената широколистна гора от дъб и източен бук и растенията, които са уникални само за Странджа планина и се срещат никъде другаде в
Европа. Това е първият резерват в България.

Защитената местност се намира в рамките на Природен Парк Странджа (в самото начало на Парка след село Изгрев) и се намира успоредно на реката. Интересен интерпретивен еко маршрут "Марина река - Живият музей на терциерна Европа", който е изграден и поддържан от дирекцията на Парка, води до защитената зона. Пътеката започва в близост до пътя от Царево до Малко Търново, и по-точно на 12 км от Царево, в средата на участъка между селата Изгрев и Българи. По протежението на пътеката има пояснителни табели през известно разстояние, както и горско училище непосредствено до реката. Пътеката се преминава за около 50 минути в едната посока.

Водопад Докузак се намира до асфалтовия път от село Стоилово към Малко Търново, на река Докузак. Тя може да се види, ако пътувате с кола и отбиете от пътя. Ако вече сте достигнали село Стоилово и искат да се разходите можете да следвате пътя. Докузак е малък, но много красив водопад, особено през пролетта. Река Докузак извира от девет карстови извора (от там е нейното име, което на турски означава "девет извора"). Аколо него има изградени информационни табла, дървени парапети и голяма беседка.

Намира се на около 10 км от Малко Търново, в близост до пътя за Царево. Известна е също като "Камъка" и "Каменната гъба". Обявена за природна забележителност през 1981 г., за да се защитят уникалните скални образувания. Това е древно тракийско светилище, където преди 2500 години траките посрещнали изгрева на Бога Слънце и извършвали своите ритуали.

То е любимо място за туристите в Странджа. Лесно достъпна от пътя, пътеката се изкачва леко (около 15 мин пеша) до скалните образувания.

Намира се зад граничните ограждения, много близо до границата с Турция, навътре в Странджа, в местност Ликуди, на около 12 км източно от село Сливарово.

С тази пещера е свързана и много древна по произход традиция - при отвора в източната й част или при иконата да се оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро, изображения на болния орган или на цяла човешка фигура (вотиви). Вярвало се, че болестта ще остане върху изображението в пещерата.

Намира в землището на село Сливарово, Община Малко Търново, в дълбока и усойни клисура, обрасла с гъста букова гора.

Индипасха е едно от най-необичайните места за туристически посещения, но се посещава целогодишно от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез практиката на древни ритуали, в които пречистването и лечебната сила на водата играе съществена роля. Смята се, че светилището Индипасха е на повече от две хиляди години. Индипасха е старо тракийско оброчище, загадъчно и мистично място, скрито и трудно достъпно от обикновенните или неинформирани туристи. То съчетава езически и по-късно християнски вярвания по невероятен начин.

Легендата за Вълчанов мост разказва, че е построен през 1800 година и бил с дължина 15 метра, височина над водата - 6 метра, ширина - между 1,5 и 2 метра, струвал е 40 000 гроша, а Вълчан завещава на църквата в Малко Търново и 20 000 гроша за поддръжката му. Докога точно е просъществувал този уникален хайдушки мост не е известно. По-късно, вече през 20 век пътят Малко Търново - Малък Самоков е чакълиран, построен е стабилен каменен мост.

Години наред иманяри копаят около моста в търсене на прочутото съкровище на Вълчан войвода.
През 1947 мостът е взривен от българските гранични войски, защото са го считали за опасност за сигурността. Но забележителния мост е останал непокътнат в турската му част.

Преди да се достигне местност Мишкова нива, в подножието на връх Голямо Градище, се намира една доста интересна пещера. Тя се свързва с древната египетска богиня на радостта, любовта и плодородието – богинята Бастет – изобразявана като жена с глава на котка. Според преданията, тук се намира гробницата на Бастет, открита случайно или по чудо от местен иманяр през 1981 г., който предал на Людмила Живкова мистериозна карта от животинска кожа. Тя, от своя страна, занесла картата на пророчицата Ванга, която разкрила невероятна история за каменен ковчег от черен гранит на хиляди години, скрит дълбоко под земята и изписан с непозната писменост.