Във флората на ПП „Странджа” се срещат около 500 вида лечебни растения. Много от тях посетителите виждат „на живо” когато преминават по не много стръмните пътеки: сладка и мъжка папрат, дебрянка, дълголистна мента, хвощ, горска пищялка, незабравка, бръшлян, мащерка, вратига, бял и жълт равнец, миши уши, полска белоочица, синя чубрица, жълт кантарион, лечебен камшик, еньовче, тревист бъз, репей, коприва, синя жлъчка, мехунка, лечебна върбинка, дрян, липа, леска, кучешка роза /шипка/, смрадлика, ясен, глог и много други.
Archive for: Пешеходни маршрути в България
Екопътека „Пътят на ясния месец“
Преходът е с дължина 11 км и спокойно може да се вземе за около 3 часа. Пътят е лек, особено след пресичането на главния път Малко Търново – Бургас. Маркировката е отлична, а традиционна туристическа маркировка от две бели линии и синя по средата се редува с малки табелки с рисунка и надпис „Пътят на ясния месец“.
Забравения път
Маршрутът тръгва към параклиса "Св. Тодор", спуска се към Сухата река през дъбови и букови гори, като следва течението й до вливането в р. Младежка. Пресича я и стръмно се изкачва до м. Бакаджикска чука, където е било изоставеното през 1912 г. с. Бакаджик. Продължава в югозападна посока по билото през вековни гори и покрай тракийски могили. Достига асфалтовия път за м. Петрова нива, която остава на около 8 км вляво. Продължавайки вдясно по асфалта, след около 4 км достига с. Звездец.
Пътят към звездите
Трасето започва от погледното място "Окото на бухала", над селото. Информационните табели помагат да се определят често наблюдаваните в района редки и защитени видове птици. Пътеката поема надолу по склона. По стар горски път преминава през открити поляни и млади дъбови горички. Достига р. Велека в м. Старият мост. Гази я и достига десния бряг с изградено място за отдих и чешма.
До „Змейовата къща“
с. Звездец - Меден дол (Бакърлъка) - с. Евренозово
Маршрутът започва от центъра на селото в посока с. Евренозово. Поема по черен път през обширни поляни, от които се откриват незабравими гледки към хълмовете на Странджа и долината на р. Велека. Достига пожарна кула и продължава вляво по стар коларски път. Навлиза в млади дъбови гори, редуващи се с множество поляни. След около 3 км се спуска към Меден дол (Бакърлъка), минава покрай чешма и след кратко изкачване достига асфалтовия път за с. Евренезово.
От село Момина църква до Божура
Село Момина църква се намира на 10 км от границата на България с Турция, сгушено в полите на втория по височина връх в Странджа – Кервансарай (632 м). Момина църква заема котловината в трихълмието, формирано от Дебелата котия на юг, Юрдията на север и Баира на запад. Тук реките Гъркова, Склянска и Марлийска се вливат в река Факийска.
Екопътека „Извори на река Младежка“
Младежка е типична средиземноморска река с максимален отток през февруари и минимален през август. По течението на реката е разположено едно единствено населено място, което дава и името на реката - село Младежко. Старото й име е Карамлък, което се превежда като Тъмната река. Водите на Младежка река са едни от най-чистите в България, но не се използват нито за водоснабдяване, нито за напояване. Покрай левия бряг на реката, в долното ѝ течение по поречието на Заберновска река се намира Защитената местност "Парория".
От манастира до тъмната река
Голямобуковски манастир - с. Близнак - с. Младежко
Изходната точна на маршрута е Голямобуковския манастир, намиращ се до село Голямо буково, в източна посока. Този район на Странджа е толкова див, че дори местните хора не знаят дали по някои от пътищата може да се мине. Много от тях са обрасли, с нарушена асфалтова настилка, част от пътищата, отбелязани по туристическите карти за региона, са напълно непроходими или въобще липсват.
Пътека до Марков камък
В района на Долно Ябълково се намира тракийското светилище "Големият камък, който местните наричат Марков камък, обявено е за природна забележителност през 1973 г. Маршрутът тръгва на изток, през моста на селото, където има малка указателна табела. Следва чакълиран път, който прави няколко дълги завоя. След 2 км достига до разклон и поема по дясното разклонение, слиза плавно към дола на р. Паперица и я пресича. Отбива се вдясно малко преди черният път, водещ до с. Белеврен, да навлезе в гора. Пътеката е маркирана с жълта маркировка, въпреки че е достъпна и с автомобил, желателно е той да е високопроходим, тъй като настилката на пътя е в лошо състояние.