| Дължина: | 145,5 км |
| Денивелация: | 428 м |
| Придобита / изгубена н. в.: | 1 584 м; – 1 383 м |
| Среден наклон: | 2 % |
| Маршрут: | велосипеден, умерен |
| Сезон: | Всички сезони, най-красив през пролетта |
| Продължителност: | 2 дни |
| Начална точка: | Инеада (41.877500, 27.987500) |
| Крайна точка: | гр. Къркларели / Лозенград / (41.734722, 027.225277) |
| Настилка: | асфалт, почвен път, макадам |
Маршрут из Турското черноморско крайбрежие и южните склонове на Странджа.
Маршрутът тръгва от курортното селище Инеада. Оттам през лонгозната гора покрай езерата стига до с. Сиврилер, където свива на югозапад по стар асфалтов път към с. Къшладжък. Разстоянието е 20,8 км като в първата половина от пътя плавно се изкачва и преодолява денивелация от 140 м, а във втората – плавно се спуска (денивелация 320м). От Къшладжък до главния път Визе – Къйъкьой е 6,5 км. Пътят минава през хълмиста местност с малки изкачвания и спускания и пресича река Пъбуч при с. Хамидие. На главния път завива на изток към Мидия (Къйъкьой), минава южно от язовир Къйъкьой и северно от язовир Казандере и след 10 км плавно спускане с денивелация 140 м стига до курортното селище. В него се влиза през почти напълно запазените крепостни порти от VI век. Крепостните стени на античната Мидия са с дебелина 3 метра и височина над 10 метра. Старите къщи в селцето са запазени във възрожденски стил с типичната атмосфера от преди десетилетия.
На километър от крепостта, на север по поречието на река Пъбуч, е строеният още по времето на Юстиниян скален манастир „Свети Никола”. На три нива в скалите са изрязани манастирските помещения. Запазени са богатите орнаменти по стените и сводовете.
От Къйъкьой до Виза (Визе) се стига по нов асфалтов път с дължина 36 км през предимно гориста местност с пленителни панорамни гледки. Първите 20 км от него са изкачване до кръстопът (325 м.н.в.), на който се продължава на юг и след 4 км спускане с наклон 4% се минава през с. Кьомюркьой, откъдето започва изкачване до 430 м.н.в. и южно от платото отново се спуска към Виза (230 м.н.в.). Античната Бизия предлага впечатляващи срещи с древността – останки от древните крепостни стени, кули, порти, църкви античен театър. При влизането се продължава направо към крепостта, построена през 72-76г. пр.Хр. и възстановена през VІ в. от император Юстиниан. Триста метра на юг от нея е църквата “Малката Света София” построена през VІ в. от император Юстиниан и превърната в джамия през 1450 г. Непосредствено до центъра се намира и идеално съхранения античен театър от II век.
От Виза маршрутът продължава на запад към Пънархисар (Бунархисар) по пътя Къркларели – Истанбул (D020). Пътят е натоварен и тесен. Кара се през основно земеделски райони, а гористите склонове на Странджа остават на север. На 2 км от Пойларъ е с.Еренлер, където вляво покрай пътя се намира Гробницата на татко Ахмет от ХІV век. Има указателни и информационни табели на турски език. Оттам до Пънархисар са 5 км с минимално спускане, а крепостта Пънархисар се намира на хълм в северозападния му край. Движението в селището е изключително затруднено. Трафикът може да бъде избегнат като при стадиона се свие вдясно (на север и после на запад) по малките улички в новата част.
Възможно е разстоянието от Виза до Пънархисар да се измине по алтернативен маршрут, за да се избегне автомобилното движение, като преди да се излезе от Виза, се завие наляво към Девели. Оттам по стар асфалтов път през Чавушкьой, Доанджа и Тозаклъ се стига до Пънархисар след общо 26 км с максимална денивелация от 120м.
От Пънархисар до Къркларели по D020 са 29 км (приблизително 3 часа) през Кайнарджа, Юзкюпдере и Къзълджъкдере .
В Къркларели се влиза по ул.”Културуш”, по която се стига до сградата на Общината и Капан джамия, разположена южно от нея. Малко по на юг на отсрещната страна на булеварда е Музеят Къркларели. На север от общината на пресечката с ул.”Кара Умурбей” са джамията и банята на Хъзърбей. Няколко пресечки по на север в Яйла махала може да се разгледат различни по стил старинни къщи. На ключови места града има и чешми, паметници на архитектурата.
В южните покрайнини на града (на около 2км от центъра) са могилните разкопки Канлъгечит– тракийско селище от 3200г.пр.Хр. (в близост до пътя за Бабаески-D555) и Ашаъпънар– тракийско селище от 5300г.пр.Хр.(по ул.”Махия Баба”).