Защитена местност марина Река

Координати: 42.115436, 27.761444

Защитената местност се намира в рамките на Природен Парк Странджа (в самото начало на Парка след село Изгрев) и се намира успоредно на реката. Интересен интерпретивен еко маршрут „Марина река – Живият музей на терциерна Европа“, който е изграден и поддържан от дирекцията на Парка, води до защитената зона. Пътеката започва в близост до пътя от Царево до Малко Търново, и по-точно на 12 км от Царево, в средата на участъка между селата Изгрев и Българи. По протежението на пътеката има пояснителни табели през известно разстояние, както и горско училище непосредствено до реката. Пътеката се преминава за около 50 минути в едната посока.

Историята на Защитена местност Марина река е интересен и показателен за това как обединените усилия на лесовъди, ботаници и еколози могат успешно да доведат до запазване на уникалните естествени гори. В началото на 1933 г. е обявен първият български резерват „Горна Еленица Силкосия“. Тя включва и площта на Марина река. Поради протестите  на местното населението и началото на икономическата експлоатация на горите, Горна Еленица е изваден от защитена територия с указ през 1936 г. и неговия размер се е свил до 389.5 хектара. През следващите десетилетия горите, които вече не са били част от защитената зона са почти унищожени от сечи. Тогава се предлага да  се обяви за защитена местност на останалата част – компактна площ от 47.3 ха, която е останала непокътната. През 1970 е обявена за защитена зона най-впечатляващата й част – Марина река. Въпреки че е малка по размер, тази защитена зона е уникална и в нея могат да се видят гори от източен бук и горун с подлес на странджанска зеленика, лавровишня и колхидски джел, странджанско бясно дърво. Тук се срещат и видове с голямо консервационно значение – странджански дъб – лъжник, пролетно ботурче, пухесто горянче, калуна, кавказка иглика, тамянка, качулата какула, тис и др.

Днес това място е често посещаваното от хора за специализирани ботанически турове в Странджа, тъй като тук могат да се избегнат ограниченията
на строгия режим  в резерватите, а в тази открит класна стая, само за тридесет минутна обиколка  могат да се опознаят всички емблематични видове
на трециерната флора. 

Обликът на съвременната растителност на Марина река е свързан с кръстопътното биогеографско положение, релефа, климата и древното минало на планината. Релефът е хълмист и нископланински, но с голямо хоризонтално разчленение, типично за високите планини. Стръмните долове доставят необходимата въздушна влага. Има много летни и пролетни мъгли.

Странджа е един от малкото райони в Европа, който е останал незасегнат от ледниковия период и тук се е запазила растителност характерна за предледниковите периоди, т.е. за терциера.

Самата Марина река извира северно от границите на резерват „Силкосия”, в близост до село Българи. Дължината й е 23 км, като от с.Бродилово до вливането си във Велека е известна с името Еленица.

Странджа е от  европейско значение по отношение своето богатство от 42 вида сладководни и проходни риби. В горното течение на Марина река се срещат лешанката и застрашената в Европа източна балканска пъстърва. Сред земноводните са южният и малкият гребенести тритони, горската дългокрака жаба. Старите гори край долината на реката са обичайно местообитание за смока-мишкар и смокът-стрелец. Ендемични представители на гущерите са защитените в България и в Европа понтийски горски гущер и източен крехар. В разредените участъци на гората и по поляните може да се срещне късокракият гущер, защитен на национално и европейско ниво и включен в Списъка на световно застрашените видове.

Обитател на горите и горските поляни е шипоопашатата костенурка, включена в Списъка на световно застрашените видове.

Разнообразието на гнездящи видове в ЗМ „Марина река” е високо спрямо ограничената й площ – по този показател тя е сред „най-богатите” на птици гористи територии в Европа. Тук са съсредоточени плътни консервационно значими популации на южния белогръб кълвач и на черния кълвач. В широколистните гори на ЗМ „Марина река” се среща полубеловратата мухоловка, определена като „застрашена от изчезване” на европейско ниво и включена в Световния списък на застрашените видове, както и защитения на европейско ниво козодой.

Черният щъркел обитава горите, откритите пространства и отвесните скали край долното течение на Марина река.

От дневните грабливи птици в долината гнездят и ловуват защитените в Европа голям и малък ястреб, орел-змияр, осояд и малък креслив орел. Над Марина река преминава Via pontica – един от двата най-големи прелетни пътища на птиците в Европа. От нощните грабливи птици обитатели на Марина река, поставени под европейска защита, са горската улулица и бухалът. В Защитената местност бухалът не гнезди по скали, а се заселва в големи хралупи или изоставени гнезда на дневни грабливи птици.

От бозайниците тук са характерни ендемичната южночерноморска къртица и защитеният в Европа източноевропейски таралеж. Защитени в Европа представители на земеровките са малката водна земеровка, срещаща се покрай реката, и малката кафявозъбка, горски и обикновен сънливец, включени в Световния списък на застрашените видове.

Сред прилепите е установена най-многобройната за страната популация на дългоухия нощник. Видът е включен с категория „уязвим” в Световния Червен списък.

По бреговете на реката и в горите около нея се срещат видра, златка, дива котка, вълк и чакал, както и дива свиня, сърна и благороден елен.