Координати: 42.004811, 27.653386

Намира в землището на село Сливарово, Община Малко Търново, в дълбока и усойни клисура, обрасла с гъста букова гора.

Индипасха е едно от най-необичайните места за туристически посещения, но се посещава целогодишно от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез практиката на древни ритуали, в които пречистването и лечебната сила на водата играе съществена роля. Смята се, че светилището Индипасха е на повече от две хиляди години. Индипасха е старо тракийско оброчище, загадъчно и мистично място, скрито и трудно достъпно от обикновенните или неинформирани туристи. То съчетава езически и по-късно християнски вярвания по невероятен начин.

Тракийските свещениците са извършвали жертвоприношения в името на Бога Слънце и Майката Земя и са предсказвали бъдещето. Но с течение на времето пътя към оброчището бил забравен. Гъстите гори в Странджа скрили светилището от хората и никой не знаел къде се намира. Легендата разказва, че тя е била открита отново от един сляп бивол, който бил прогонен от своя състрадателен господар (вместо да бъде убит), но няколко дни по-късно той се върнал и вече виждал. След известно време той загубил своята зрението отново, но отишъл пак в гората и се върнал прогледнал. Това се случило няколко пъти. Един ден господарят му го последвал, и по този начин достигнал скалите, където животното пиело вода. Смята се, че дори и днес в мистичното светилище има лековита вода, която помага на болни хора – окуцели хора прохождат отново, а слепи хора проглеждат. Хора казват, че водата на Индипасха е най-лековита в неделята след Великден. Няма обяснение защо това е така. Въпреки това, на този ден светилището привлича хиляди хора от Странджа и от останалата част на страната, които идват тук, за да пият малко вода, да се измият или да вземат малко лековита вода с тях.

Индипасха е толкова стара, че тя дори не е свързана с конкретен християнски светец. Опитите за превод на името като „след Пасха“ или дори „анти Пасха“ прави мистерия около скалата, която заобикаля оброчището още по-голяма. Индипасха е пример за древно свещено място, съчетаващо четирите основни елемента: огън, въздух, вода и земя.

На това чудотворно място в непроходима гора, вярата и надеждата обединяват езически и християнски ритуали. Светилището е винаги в полумрак заради гъстата гора и високите камъни, обрасло с буйна зеленина. Времето е спряло тук, тишината е злокобна, а слънчевите лъчи едва проникват. До свещения извор има малък, груб параклис и множество икони, оставени от поклонници. На скалите са окачени навързани парчета от дрехи, които са докосвали болните части на телата на хората, които се очаква да бъдат изцелени. Гледката е много странна. Но хората идват тук, измиват лицето си, взимат глътка вълшебна вода, запалват свещ и се молят на Богородица за здраве. И си тръгват, изпълнени с вяра, надежда и любов.

Тракийското светилище е само един от десетките мистични места в българската част на Странджа, която е запазена и напомня на хората, че вярата е безгранична и постоянна през вековете, но и също така, че  грижата за природата е важна част от този мистичен процес. Тук е разпространена зелениката, както и други вечнозелени растения като Странджанското бясно дърво.