Координати:  41.981789, 27.747839

Намира се зад граничните ограждения, много близо до границата с Турция, навътре в Странджа, в местност Ликуди, на около 12 км източно от село Сливарово.

С тази пещера е свързана и много древна по произход традиция – при отвора в източната й част или при иконата да се оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро, изображения на болния орган или на цяла човешка фигура (вотиви). Вярвало се, че болестта ще остане върху изображението в пещерата.

 

Денят на светицата (30 юли стар стил, 17 юли н.ст.), бил голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст, затова в Странджа се нарича „лефтерски панагир”. Празникът на Св. Марина е нощен. Поклонниците правели трапези и преспивали до пещерата с надежда за изцеление или за сън-знамение, в очакване на знак от светицата какво да направят, че да облекчат страданията си.
Свещените места на Св. Марина представляват комплекси от манастирче, лечебен извор (аязмо), дърво (или няколко дървета), на които се закачат конец, дреха или част от нея с вярата, че болестта, преминала в тях, ще се самоунищожи, а човекът ще се прибере вкъщи напълно оздравял. Тези свещени комплекси се намират извън селищата, в ниски, усойни местности, най-често в пещера или дълбок дол. Така отиването към тези свещени места винаги е продължително слизане надолу.

Това уникално аязмо се намира в едноименната пещера, а водата, която капе от стените на пещерата се събира в съдове, поставени на пода и се смята за светена вода. Светилището е било най-големият религиозен център на светицата в Югоизточна Тракия и в миналото е привличало поклонници чак от Константинопол. Хората от селата близки и далечни са идвали тук, за да се поклонят и „да се измият“ за изцерение. В Странджа Света Марина се почита като лечителка на бездетни жени. Пещерата се намира в усойни, скалист клисура, обрасла с бръшлян. Това не е типична, дълбок, затворена пещера. Тя е по-скоро малка, наполовина отворена пещера. Входът е на юг и в източния край има отвор за „провиране“, което е сериозно предизвикателство за вярващите, предвид неговата височина и ширина. Достъпът до него е хлъзгав, защото водата се стича надолу по стените. Според преданията на празника на св. Марина (панагири) млади мъже и жени, се провират от тук за добро здраве. Женените хора не правят това. След изграждането на граничното съоръжение, пещерата на Света Марина остава зад него и поклонниците на светицата започват да посещават едноименното аязмото в село Граматиково.