Координати: 42.069428, 27.968331
Намира в рамките на природен парк Странджа много близо до Синеморец на едино от най-живописните и красиви места от Южното Черноморие. Тя обхваща площ от 1511.2 ха около устието на река Велека и долната част на водосборния й басейн. Тя предпазва долината на река Велека, почти 500 м дългата пясъчна коса, която разделя устието на реката и Черно море, както и част от крайбрежието. Косата е няколко десетки метра широка, с като се променя според сезона и метеорологичните условия. Често през зимата и пролетта тя се залива от прииждащите води на река Велека. Тук се срещат интересни съобщества от редки растителни видове, като например морски отантус, приморски ранилист, морски морков, крайморско чадърче и др. По реката може да се наблюдава застрашения вид жълта водна роза (бърдуче). |
![]() |
Над защитената зона минава Европейския миграционен път на птиците – Виа Понтика. Извън гнездовия период, тук се срещат птици, които използват влажната зона за зимуване или за почивка по време на дългия полет, като например малък и голям гмурец, обикновен корморан, качулат корморан (дяволица) (световно застрашен вид), и ням лебед. Други видове птици, които могат да се видят само в морето, в близост до брега – черноврат гмурец, червеноклюна потапница, бял ангъч, няколко вида чайки и др.
Има 32 вида риба в река Велека, 7 от които са включени в Червената книга на България – змиорка, шаран, лупавец, атерина, триигла бодливка и др.
Защитената местност е част природен парк „Странджа”, а също и от комплекса Велека – Резовска, описан като приоритетна влажна зона с национално значение. Местността е и част от защитена зона „Странджа” по Директивата за птиците на Европейския съюз от екологичната мрежа Натура 2000.
Природозащитниците полагат големи усилия за опазването на устието на река Велека от масовото застрояване. Сериозен е инвеститорският интерес към този район, който е едно от последните незастроени кътчета с дива природа по Южното българско черноморие.
Популярни туристически места в района на защитената местност са:
Панорамно погледно място – едно от най-популярните места за панорамни снимки на устието. До него се стига пеша за няколко минути като вляво от входа към селото, се завие по пътека, стигаща до популярното изкривено от бурните ветрове дърво на хълма над реката. От там се разкрива красива панорама към пясъчната коса, устието на реката, морския бряг – на североизток, и зелените хълмове на Странджа – в посока северозапад. | ![]() |
![]() |
Разходка по пясъчната коса до устието на реката – подходящ сезон – лято – есен. Понякога през пролетно време косата е трудно достижима поради високи вълни и изчезване на малка част от морския бряг под вода (в началото на косата), както и поради обилни разливи на реката. В подходящо време се достига лесно чрез спускане пеша по пътека към брега в североизточната част на селото (края на последната улица). |
Разходка с лодка по горното и долното течение на реката – тръгва се от пристана на реката, намиращ се вдясно веднага след моста на реката преди село Синеморец. Разходката до горното течение стига до местността Царското кладенче, където има подходящ за пикник заслон. До него може да се достигне и пеша – за около 2.5 часа като се следва черния път по десния бряг на реката, срещу течението й. Заслонът се намира на 7 км от Бродилово, 10 км от Синеморец и е с капацитет 20 човека. Пристана под моста на Велека също е подходящо за пикник място със заслон с капацитет 8 човека и огнище. |
![]() |
Пешеходен геоложки маршрут Ахтопол – Устието на река Велека. Маршрутът е с продължителност около 2 часа. Тръгва от пристанището на Ахтопол или от южния край на града като следва в посока юг извивките на морския бряг, по скалистите хълмове над морския бряг. Редуват се леки спускания и изкачвания над тихите заливи. През май хълмовете са осеяни с няколко вида орхидеи и много диви цветя. Маршрутът достига до погледно място от скалите над устието на река Велека, от където се разкриват красиви панорами. Това е крайната точка на маршрута. За връщането в Ахтопол има два вариант – единият е по обратния път. Другият е да се продължи на югозапад, срещу течението на реката, като се достига моста на Велека, откъдето връщането може да стане по асфалтовия път.