Дължина: 6 км
Денивелация: 120 м
Маршрут: пешеходен, лесен
Сезон: всички сезони, най-красив през пролетта
Продължителност: 1 ч.
Начална / крайна точка: гр. Малко Търново (41.980673, 27.525287)

 

 

   Прилепите не обитават единствено пещерите. За съществена част от тях най-важното местообитание са всъщност горите. Интерпретативния маршрут в парка отвежда посетителите в непознатия свят на летящите бозайници. От всички 33 вида прилепи в България 10 се отнасят към категорията „горски“ и някои от тях могат да бъдат срещнати в Странджа по всяко време на годината, извън сезона на зимния им сън (хибернацията).

Маршрутът е изграден и се потдържа от Деирекция на Природен Парк Странджа, той започва от Малко Търново на запад и достига до м. Пропада. В продължение на 5.5 км пътеката се изкачва и спуска сред стари странджански гори (денивелация 120 м). По него са изградени 9 информационни точки, които запознават почитателите на дивата природа с тайнствения живот на прилепите.

Маршрутът е подходящ за всякаква възраст, включително и за деца, защото предлага множество възможности за забавления и усвояване на нови знания. Следвайки го, посетителите научават за четирите вида прилепи – дългоух (бехщайнов) нощник, широкоух прилеп, малък вечерник и ръждив вечерник. Те могат да се включат в игра, която представя ориентирането на прилепите в пространството. Могат дори да „чуят” прилепите чрез детектора за ултразвук.

По трасето са поставени къщички, които прилепите използват за размножаване, зимуване или почивка при търсене на храна. Част от маршрута може да бъде преминат и през нощта с водач – интерпретатор от ДПП „Странджа“.

В близост до трасето на похода, в м. Пропада има останки от древен некропол – 70 пръснати могили, част от тях разграбени от иманяри: гробни камери изградени от големи каменни плочи, куполна и двускатна гробници.  От направените датировки се стига до извода, че комплексът е действал като „град на мъртвите“  в продължение на 8 века през елинистичната и римска епоха.

През древността в района се е добивала медна, желязна руда и мраморни блокове, прокопани са били множество галерии и шахти, поради което почвата често е пропадала над тях и това е дало името на местността „Пропада“.