Дължина: 4 км
Денивелация: 60 м
Маршрут: пешеходен, велосипеден, лесен
Сезон: всички сезони, най-красив през пролетта
Продължителност: 50 мин
Начална точка: гр. Малко Търново (41.980673, 27.525287)
Крайна точка: м. „Пропада“ (41.991227, 27.503479)

 

От гр. Малко Търново маршрутът поема в западна посока по незавършения обходен асфалтов път водещ към ГКПП Малко Търново. След около 1 километър достига до отклонение вдясно на което има информационна табела с форма на прилеп. Тя дава информация за видовете които се срещат тук. Нататък продължава по път, асфалтиран през известно разстояние, но не в много добро състояние, който може да бъде преминат само с високопроходим автомобил, пеш или с колело.  Продължава по пътя 1,7 км до достигане на друга отбивка с табела, от където поема по тясна екопътека, наследник на древен тракийски път,  изкачваща се нагоре по склона на хълм.

На разстояние близо километър, маршрутът достига до 70 пръснати могили, част от тях разграбени от иманяри: гробни камери изградени от големи каменни плочи, куполна и двускатна гробници.  От направените датировки се стига до извода, че комплексът е действал като „град на мъртвите“  в продължение на 8 века през елинистичната и римска епоха.

В гробовете не са окрити ценни предмети , освен малкото бронзови монети по които се съди, че хората тук са почитали древния обичай „Харонов обол“. За да може мъртвия, съгласно техните езически вярвания, да бъде преведен през реката Стикс, той трябвало да плати на лодкаря на подземното царство Харон. За целта бронзова монета (обол) се поставяла под езика на мъртвия при неговото погребване.

В западния край има куполна гробница, ограбена още в древността. Проучена при разкопки през 1979 година и датирана от периода V-III в. пр. Хр.Състои се от дромос и кръгла камера, типично и за много други тракийски гробници по българските земи.

trakiiska_kupolna_grobnitsa_mestnost_propada_0

Изграждащите я блокове и настилката са от бял местен мрамор. Блоковете не са слепени помежду си със свързващо вещество, а е направена сглобка със железни скоби залети с олово, подобно на гробницата при Мишкова нива. Куполът, в първоначалния си вид е представляваъл пресечен конус, чиято околна повърхнина се е състояла от шест каменни плочи, издялани с точност, така, че да се вклинят една в друга без да има нужда от свързващо вещество. Сега в настоящето, тъй като шестата плоча липсва, а останалите плочи са изпочупени, конструкцията не може да стои без дървените греди, които са сложени отдолу да подпират.

През 2001 година са правени нови проучвания при което е открита по-късна римска гробница, различаваща се от предходните, датирана II-IV в. след Хр. Състои се от дромос, два фронтона (триъгълните плочи отпред и отзад) и камера. Покривът е бил двускатен, а дромосът покрит с арковидни каменни блокове.

През древността в района се е добивала медна, желязна руда и мраморни блокове, прокопани са били множество галерии и шахти, поради което почвата често е пропадала над тях и това е дало името на местността „Пропада“.

Друга любопитна подробност, е че траките, които са живели наоколо, и чиито дело са тези гробници и светилището при Мишкова нива са били от племето асти. Наричали са Странджа планина с името „Астика“.