Координати: 42.089294, 27.752575

Той се намира в землището на селата Българи и Кости, община Царево, на 2 км северно от Кости. Пътят, който тръгва от отбивката на главния път 99 (Царево – Малко Търново), който води до село Кости, минава през средата на резервата.

Обявен е за резерват през 1933, за да се защити смесената широколистна гора от дъб и източен бук и растенията, които са  уникални само за Странджа планина и се срещат никъде другаде в
Европа. Това е първият резерват в България.

Той предпазва ценното растителено и животинско богатство. Намира се в рамките на Природен парк Странджа. Площта му е 389,6 ха.

За първи път след Първата световна война, на Българското ботаническо дружество прави конкретно предложение за създаване на резерват, но благоприятните условия за това идват след създаването през 1928 г. на Съюза за защита на дивата природата. Резерват Силкосия е обявен с постановление Министерството на земеделието и държавните имоти през 1933 г. като „строго защитени държавния гори Горна Еленица – Силкосия в землищата на селата Българи и Кости, община Царево, Област Бургас, с площ от 1022,6 ха. Причината в заповедта за обявяване на резервата гласи: „Поради много редки и ценни горски дървесни видове, и поради типичната храсто и тревна растителност, които са изключително интересни от гледна точка на дендрологията, флористика, фитогеографията и екологията държавната гора Горна Еленица – Силкосия се обявява за резерват, и се забранява да се използват горските ресурси, да се пасе добитъка, и да се ловува, с изключение за научни цели и със специално предварително разрешение от Министерството на земеделието и държавната собственост“.

растителното богатството на резерват Силкосия е значително, но не е напълно проучено. Досега 260 вида висши растения, принадлежащи към 63 семейства и 190 родове са идентифицирани. Това представлява 22,6% от Странджанската флора и добавя голяма стойност на защитената зона. Има 16 реликтни и 3 ендемични вида растения. Най-впечатляващи са горските формации на Зимен дъб и източен бук и букови гори с подлес от вечнозелени храсти, които са сравнително примитивни. В южните части на гората, където почвите са бедни, се срещат сухоустойчиви формации от дъб и Пирен (бял Пирен).

Освен средиземноморските растителни видове в резервата се срещат и южноевксински и понтийски видове, които допринасят за уникалната характеристики на общностите, като Понтийски рододендрон, дъб лажник, Странджанско бясно дърво, Поречи т.н.

Резерватът е дом на повече от 50 защитени животни – бозайници, птици и влечуги. Той има изключително разнообразна орнитофауна. Типични за резервата са сойки, малко черноглаво коприварче, южните славеи, различени видове кълвачи и грабливи птици.